Като всеки българин, така и аз цял ден следя всички информационни канали за случващото се в Катуница и по-големите градове.
Събитието е много показателно за неправилният начин, по който толкова години организираме живота си в България.
Какви са фактите.
Почти сигурно е, че става дума за поръчково убийство на 19 годишен младеж. Поръчка от човек (или близки нему), който се чувства всесилен, над закона и безнаказан поради средствата, с които разполага. За това говорят фактите, че има толкова присъди, а нито един ден в затвора  - напротив, икономически просперитет и основа на огромен октопод от корупционни практики (нали така е модерно да се наричат сега). Всичко някак странно ми напомня мутренските времена в апогея си.
Факт е, че без протекция този човек не би живял така спокойно толкова години, тероризирайки стотици хора. При доста по-малки подозрения в България бе проверено имотното състояние на далеч "по-бедни" от Рашков личности. Странно защо имотното положение на клана Рашкови не е било проверявано така детайлно досега?! Какво се е случвало с многобройните жалби срещу неговото (и на близките му) незаконно строителство, измами и хулигански прояви!? И не на последно място, ако има влезли в сила присъди, защо Кирил Рашков не е в затвора?! Всички тези въпроси водят до логичното заключение, че върху този човек има сериозен чадър - най-вероятно финансов. Според мен си е плащал "спокойствието" най-малко по две направления - полиция и съдебна система. Възможно е да е плащал и на политически партии, но е малко вероятно, защото села като Катуница са далеч от вниманието на "голямата политика". Не тайна за никого, че в по-малките селища дерибействат много такива местни "царе". Това е един от големите недостатъци на българската свръхцентрализирана демокрация, която винаги пристига "Първо в София, а скоро и в други градове..." Това също е факт, за който ни напомнят переодично случаи като тези в Катуница, Дупница и братя Галеви, самоковският Юри Галев и т.н. и т.н. Навсякъде в страната има местни "първенци", живеещи и с манталитет като на "царя от село Катуница". Истината е, че условията за съществуването им се осигуряват от местните органи на властта - полиция, съд, администрация. Когато в Европа говорят за корупция, нямат предвид само тази в София, а в цялата страна.
Покрай този криминален случай се повдигна отново и темата за циганското население и липсата на каквато и да било политика по отношение на тази група български граждани.

На първо място изобщо у нас не се е провел сериозен дебат за демокрацията и насилието. Как тези две понятия са свързани и в каква степен си влияят. Повечето хора смятат, че демокрацията е пълно осъствие на насилие, а това не е така. Най-демократичната страна в света САЩ, разполата и с най-огромния апарат за насилие - армия, полиция, многобройни агенции като ФБР и т.н. Следователно демокрацията не изключва насилието. Неприемливо насилие ли е например задължителното средно образование, което да даде на циганските деца алтернатива, след като станат пълнолетни? Задължение, което да включва съответните санкции. Но ще оставя темата за демокрацията и насилието за друго разсъждение и ще се върна при нашия цигански проблем.
За съжаление Западна Европа не може да ни даде отговор, на нито един въпрос, свързан с циганите. По простата причина, че добрата, стара европа е решавала своя цигански проблем с гонения и масови избивания. Вярно това прочистване е станало преди да го има Международния съд в Хага и днешните Права на човека, но е направено така старателно и детайлно, че днес циганите в Западна Европа са изключително "вносен продукт". Старите демокрации не са готови да се справят с относително големи и хомогенни етнически групи. За това говорят събитията в Лондон наскоро и нарастващите проблеми с емиграни във всички развити европейски страни. Следователно ние сами трябва да измислим начина, как ще се справим с този проблем. Защото още един факт е, че проблем с циганите има. Проблем, основаващ се на действието на демокрацията в нашата страна. Защо на демокрацията? По времето на тоталитаризма всеки бе длъжен да работи, включително циганите. В паспорта на всеки български гражданин имаше печат къде и от коя дата работи. Милицията редовно правеше проверки и този печат бе един от задължителните елементи на тази проверка, заедно с адресната регистрация. В заводите, консервните комбинати, ТКЗС-тата имаше много цигани, които работеха, при това доста квалифицирано. Демокрацията промени правилата и се появи една сериозна дупка. По принципа на махалото хората акцентираха върху правата, неглижирайки задълженията (с които бе пълно тоталитарното им ежедневие). Анархията от първите години на прехода разруши много от действащите системи на обществен живот. Но нови не бяха изградени. Това доведе до пълно отчуждение на циганите и капсулирането им в огромни ромски махали, като Факултето в София, Столипиново в Пловдив, Токайто в Пазарджик и т.н. Нещо повече, неопитните (меко казано) политици се заиграха и използваха тези процеси в своя полза, без оглед на бъдещия ефект от действията си. Така циганските махали натрупаха огромни задължения за ползването на електричество, вода и всички социални услуги, които ползват. Например кв. Столипиново в Пловдив. След като се разбра, че там ток не се плаща населението му от 15-20 000, за една година нарастна на 44 000. Една прекрасна "таргет група", на която ако и обещаеш да не си плаща тока и водата е готова да гласува за теб,... Още тогава се поставиха основите на масовото купуване на циганските гласове, като се разработиха системите за контрол на гласоподавателите. Сега им берем плодовете. Циганските плодове на скапаната ни политика.
Въпросът е какво да направим? И тези дето истерично врякат "Циганите на сапун" по-добре да не коментират.