Така например лекарство за рядко онкологично заболяване, с което се лекуват 20 души е било поръчвано в количества за 150 души, а в същото време е имало недостиг на други медикаменти, заради което пациенти са оставяни за дълъг период от време без животоспасяващи медикаменти. "Вземани са еднолични решения за включването на отделни лекарства и за промяна в количествата на други", заяви Нанев, но не пожела да конкретизира кой е вземал тези решения."     
(http://mediapool.bg/show/?storyid=155378&srcpos=3)

Фармацефтичната мафия дълбоко се е вкоренила в здравното ни министерство и ако в цитирания текст е споменат само един от медикаментите за онкоболните, то истината е, че подобна "търговия" е ставала най-вероятно за всички скъпоструващи и животоподържащи лекарства.

Близо до ума е, че там където има големи потоци от финансови средства, там се съсредоточават най-крупните корупционни практики. Цялата досегашна система за държавни поръчки на животоспасяващи медикаменти бе изградена така, че от действието и да се облагодетелствуват определени лица - участващи в комисиите за одобрението им. Пациентските организации по правило не бяха допускани дори като наблюдатели на такива търгове, което позволяваше сключването на странни сделки както откъм количество, така и откъм качество на медикаментите.

За тези, които не са наясно ще дам кратко обяснение. Във всяка страна има група от болни хора, които се нуждаят от определен вид лечение и животоспасяващи медикаменти. Поради високата им цена те са недостъпни за обикновения човек затова държавите се грижат за своите граждани като им осигуряват безплатно тези лекарства. Това не са са само онкологично болните и диабетиците, но и стотици и хиляди болни от редки заболявания, които се срещат 1 на 10 000, че и по-рядко. За всяко такова заболяване по света има фирми-производителки на лекарства, които участват в националните търгове и доставят необходимите количества. Тези количества се определят от точно водена статистика в продължение на години от съответните здравни министерства. Държавата определя условията, на които трябва да отговарят медикаментите и необходимото годишно количество, а фирмите правят своите оферти. Това е накратко описана системата.

У нас на пръв поглед системата е същата. Всяка година се обявяват търгове и се канят представители на водещите световни производители за участие. Имаме достатъчно надеждна статистика и в Бюджетът ни са предвидени необходимите суми всяка година. Назначават се тръжни комисии, които на базата на статистическите данни трябва да осигурят за България най-добрия медикамент, на най-добрата предложена цена и в нужното количество. Проблемите при нас се появават на няколко нива.
Първо - при изработване на критериите за оценка. Тук уловката е да се поставят такива изисквания, на които отговаря определена фирма.
Вторият проблем е състава на тръжната комисия. По правило в нея не присъстват представители на пациентските организации, които поради личния си опит и интерес познават материята много детайлно и биха могли да забележат разните... врътки при избора на печелившия.
Третият капан се залага в самата процедура. Тя е изработена така, че след завършване на търга, загубилите винаги имат основания да обжалват като започнат съдебна процедура. За съжаление българските съдилища не са известни като най-бързите в света и подобни дела се точат с месеци. Стига се до ситуация търг обявен през 2007 (например) да се обжалва до средата на 2008. Докато съдът не се произнесе доставките на нужните лекарства се възлагат на досегашния доставчик, но тъй като договорът вече е изтекъл това се прави на други (естествено много по-високи цени). Във всяка от тези три "горещи" точки има идеални условия за корупционен натиск върху фирмите от страна на "представителите на държавата" в тръжната комисия. Самите фирми са склонни да дадат "комисионна" за да сключат сделка за 20 - 50 или повече милиона евро (да речем). Тези, чиито медикаменти са с най-лоши показатели по подразбиране са склонни на по-високи (като процент) комисионни. Като знаем, че по правило фармацефтичните компании залагат 20% от стойността на всяко лекарство за реклама, може да си представите на каква "комисионна" са готови за медикаменти, които не се продават по аптеките а се реализират само чрез държавни поръчки. Според елементарната математика за сделка от 50 милиона около 10 милиона потъват в нечий услужлив джоб.

Ето така се появяват "изчезналите" животоспасяващи лекарства, странния "избор" на нови (а всъщност морално остарели и отхвърлени от съвременната медицина) медикаменти и т.н. Дежурните оправдания са уж строгите "изисквания" на водещите ни "специалисти", заведените съдебни дела по оспорване на тръжни резултати и т.н. Истината е, че системата е изработена да функционила именно ТАКА, че тези 10 условни милиона да се движат по определен път. Майната им на болните, умиращите и нуждаещите се.

Единственият начин да се противопоставим на този геноцид е да изискаме пълна прозрачност при търговете за животоспасяващите медикаменти по държавна поръчка. Задължително като член на комисиите да има и представител на съответните пациентски организации. Предварително (по подходящ начин) да бъдат обявени както изискванията към производителите, така и самата процедура. Самите търгове да се провеждат достатъчно рано, за да има време при евентуално обжалване да се спазят сроковете за доставка, а в законодателството ни да бъдат направени съответните промени, които касаят точно този въпрос.