Постинг
11.08.2009 14:33 -
Краят на българската партийна система от 90-те.
Задава ли се края на българската псевдоплуралистична партийна система. Това е въпрос, на който се опитвам да си отговоря от месец насам. Защо си го задавам?
20 години след като вече имаме политически партии обществото ни тотално е разочаровано от политическата представителност в управлението. Оказа се, че всяка една партия е била създадена и контролирана от определени кръгове, които от управляваща върхушка в миналото са се превърнали в олигархично-мафиотско управление на бедната ни държавица. Иначе казано по своя генезис нашите политически партии са с една майка.
Вторият неоспорим факт е, че въпреки своите декларирани "различия" нашите политически партии са трудно разпознаваеми като идеи и методи на осъществяването им. Социолози, политолози и всякакви мъдри хора неведнъж са отбелязвали, че традиционните координати ляво-център-дясно липсват в съдържателния анализ на българските политически партии. Декларирано леви партии водят дясна политика, десните използват голяма част от левия инструментариум. А, тези в центъра са ни рак, ни риба, а най-често еклектична смес от популистки виждания.
Третото основание за съмненията ми се поражда от факта, че политическите ни партии не изразяват интересите на големи групи хора в обществото ни, а най-често са проводник на лични стремления или групови бизнес-интереси. Поради тази причина те (партиите) се оказаха напълно негодни да създадат общественополезни и значими, функиониращи решения в здравеопазването, образованието, социалните услуги, сигурността и общото икономическо развитие на нацията.
Четвъртото ми основание е за липса на политически идеи за развитието на България у нашите партии. Тяхната дейност се заключава в преписване на готови рецепти от европейските, американските, руските или някакви други общества. Лично на мен отдавна ми се загуби българското в българската политика. Изпълняваме предписания, покриваме норми, присъединяваме се към споразумения, договори и всякакви документи (световни и европейски), а нашите български проблеми като че ли са в девета глуха.
Пето. Десетилетия българските избиратели дават ясен знак, че не разпознават в съществуващите партии своя представител. Гласува се за непознатото, екзотичното, новото, докато избирателите на основните партии след 90 година се топят като майски сняг.
Неслучайно основния "мотив" в политиката ни днес е - възмездието. Години наред се сменяха уж различни партии, но нито веднъж престъпленията от предишните управляващи не бяха наказани (което само потвърждава съмнението за общия им родител/корен и т.н.). Оказва се, че управляващите са харчили нашите пари (на данъкоплатците) за да облагодетелствуват само себе си и своите хора. И всичко това е ставало скришно, зад големите врати на министерства и институции, призвани да мислят за всички в държавата. Стари самолети, по-скъпи от новите, табелки за десетки хиляди лева, ремонти по 2000 евро на квадратен метър ... факти, които трябва да шокират всеки, от чийто джоб са измъкнати като данъци, такси и какво ли не. При това на фона на недостиг на медикаменти за болните, мизерни условия в детските и старческите домове, нищета в образованието. При това говорим само за зулумите на последно управляващите. При такава непрозрачност на обществените разходи не ми се мисли какво и как е изтекло през последните 20 години под погледа на нашите "партии" за да стигнем до дъното на всички положителни класации и до първенство във всички отрицателни. Неизбежният извод дотук е, че българите не могат да имат доверие на българските партии след като са допуснали тези и подобни неща да се случат.
Мислейки тези неща разбирам по-добре желанието у много българи за "здрава ръка", която да разчисти авгиевите обори на българския политически живот. Обяснявам си и спада в доверието към цялата "политическа класа". Както и надеждите, които се възлагат на единични личности.
Дори сега управляващата партия ГЕРБ не е типична партия. Тя не носи отговорност. Отговорността изцяло е поета от нейния лидер Бойко Борисов. Структурата и е изцяло подчинена на този човек и членовете и са отговорни преди всичко пред него, а не пред обществото. Това е недвусмислен белег за дълбока криза в българския политически живот. И същевременно потенциална опасност пред демокрацията. Опасност не защото Борисов е спечелил изборите, а защото практически българите нямат избор. Имаме една погрешно създадена и функционираща десетилетия фалшива политическа система. Имаме едни формални партии, напълно импотентни откъм идеи и национална отговорност пред обществото. Ако (недай си Боже), Бойко се провали всички ние ще бъдем поставени пред политическата пустош, която цари у нас и която ще ни принуди да измислим нов герой или да си стоим по къщите в изборния ден.
Има нещо общо между западните общества и нас. Ниската избирателна активност. Само че те (така се твърди) не гласували защото от десетилетия си били добре и доволни от живота, а ние - защото нямало за кого да гласуваме.
Като гледам цифрите от последните няколко избора на българите старата партийна система в България отдавна е умряла. Сега се радваме на новите "бебета" и се надяваме като пораснат да станат добри и да постигнат големи успехи. Дано!
20 години след като вече имаме политически партии обществото ни тотално е разочаровано от политическата представителност в управлението. Оказа се, че всяка една партия е била създадена и контролирана от определени кръгове, които от управляваща върхушка в миналото са се превърнали в олигархично-мафиотско управление на бедната ни държавица. Иначе казано по своя генезис нашите политически партии са с една майка.
Вторият неоспорим факт е, че въпреки своите декларирани "различия" нашите политически партии са трудно разпознаваеми като идеи и методи на осъществяването им. Социолози, политолози и всякакви мъдри хора неведнъж са отбелязвали, че традиционните координати ляво-център-дясно липсват в съдържателния анализ на българските политически партии. Декларирано леви партии водят дясна политика, десните използват голяма част от левия инструментариум. А, тези в центъра са ни рак, ни риба, а най-често еклектична смес от популистки виждания.
Третото основание за съмненията ми се поражда от факта, че политическите ни партии не изразяват интересите на големи групи хора в обществото ни, а най-често са проводник на лични стремления или групови бизнес-интереси. Поради тази причина те (партиите) се оказаха напълно негодни да създадат общественополезни и значими, функиониращи решения в здравеопазването, образованието, социалните услуги, сигурността и общото икономическо развитие на нацията.
Четвъртото ми основание е за липса на политически идеи за развитието на България у нашите партии. Тяхната дейност се заключава в преписване на готови рецепти от европейските, американските, руските или някакви други общества. Лично на мен отдавна ми се загуби българското в българската политика. Изпълняваме предписания, покриваме норми, присъединяваме се към споразумения, договори и всякакви документи (световни и европейски), а нашите български проблеми като че ли са в девета глуха.
Пето. Десетилетия българските избиратели дават ясен знак, че не разпознават в съществуващите партии своя представител. Гласува се за непознатото, екзотичното, новото, докато избирателите на основните партии след 90 година се топят като майски сняг.
Неслучайно основния "мотив" в политиката ни днес е - възмездието. Години наред се сменяха уж различни партии, но нито веднъж престъпленията от предишните управляващи не бяха наказани (което само потвърждава съмнението за общия им родител/корен и т.н.). Оказва се, че управляващите са харчили нашите пари (на данъкоплатците) за да облагодетелствуват само себе си и своите хора. И всичко това е ставало скришно, зад големите врати на министерства и институции, призвани да мислят за всички в държавата. Стари самолети, по-скъпи от новите, табелки за десетки хиляди лева, ремонти по 2000 евро на квадратен метър ... факти, които трябва да шокират всеки, от чийто джоб са измъкнати като данъци, такси и какво ли не. При това на фона на недостиг на медикаменти за болните, мизерни условия в детските и старческите домове, нищета в образованието. При това говорим само за зулумите на последно управляващите. При такава непрозрачност на обществените разходи не ми се мисли какво и как е изтекло през последните 20 години под погледа на нашите "партии" за да стигнем до дъното на всички положителни класации и до първенство във всички отрицателни. Неизбежният извод дотук е, че българите не могат да имат доверие на българските партии след като са допуснали тези и подобни неща да се случат.
Мислейки тези неща разбирам по-добре желанието у много българи за "здрава ръка", която да разчисти авгиевите обори на българския политически живот. Обяснявам си и спада в доверието към цялата "политическа класа". Както и надеждите, които се възлагат на единични личности.
Дори сега управляващата партия ГЕРБ не е типична партия. Тя не носи отговорност. Отговорността изцяло е поета от нейния лидер Бойко Борисов. Структурата и е изцяло подчинена на този човек и членовете и са отговорни преди всичко пред него, а не пред обществото. Това е недвусмислен белег за дълбока криза в българския политически живот. И същевременно потенциална опасност пред демокрацията. Опасност не защото Борисов е спечелил изборите, а защото практически българите нямат избор. Имаме една погрешно създадена и функционираща десетилетия фалшива политическа система. Имаме едни формални партии, напълно импотентни откъм идеи и национална отговорност пред обществото. Ако (недай си Боже), Бойко се провали всички ние ще бъдем поставени пред политическата пустош, която цари у нас и която ще ни принуди да измислим нов герой или да си стоим по къщите в изборния ден.
Има нещо общо между западните общества и нас. Ниската избирателна активност. Само че те (така се твърди) не гласували защото от десетилетия си били добре и доволни от живота, а ние - защото нямало за кого да гласуваме.
Като гледам цифрите от последните няколко избора на българите старата партийна система в България отдавна е умряла. Сега се радваме на новите "бебета" и се надяваме като пораснат да станат добри и да постигнат големи успехи. Дано!
Следващ постинг
Предишен постинг
