Цял ден чета от тъпи по тъпи, но най-вече националнихилистични коментари за изборите. На много места отговорих, но реших да синтезирам отговорите си тук.

На първо място по малоумие са твърденията, че българският народ е тъп, стадо, безмозъчна сбирщина и т.н. Хайде да видим какви са фактите.
Дори през 1989 г. БКП не смяташе, че някога ще бъде свалена от властта (доскоро закрепена с прословутия Чл.1 от Конституцията). Обаче... паднаха.
Следващата политическа сила дойде на власт с лозунга "С малко, но завинаги". Тоест и СДС допуснаха мисълта, че ще са вечни във властта. Обаче... паднаха.
После дойде "Царя", който мислеше, че властта в Републиката му е нещо като наследство, което ще предаде и на синовете си. Обаче... падна.
После дойде Тройната коалиция с идеята, че като се укпери икономически, чрез обръчи и разпределяне на "порции"-те европейски пари по проекти - ще са вечни. Обаче... и те паднаха.
Изводът е, че българският народ по един цивилизован, демократичен и европейски начин - наказва всяка политическа сила, която се е провалила чрез  - ИЗБОРИ. Чувството за самосъхранение у нашия народ е особено силно. В решителни моменти, когато някой си е направил сметките без него (къде с купени гласчета, къде с туристи от югоизток, къде с помоща на Турската държава) нашия народ намира достатъчно мъдрост, за да се противопостави на всичко това и да измете поредния провалил се. И въпреки всичко има още "творци", които го наричат тъп и вадят "доказателства".

Втората голама, мантрична тъпотия е, че българите винаги сме чакали месия, чудо, Спасител. Какви са фактите. Българския народ усеща, че политическата ни система не работи добре. Че политическото му представителство не е адекватно. С поведението си дава ясен знак, че очаква сериозни и категорични реформи. На изборите, които спечели НДСВ - Симеон получи доверие в аванс, не заради друго, а поради очакванията като външен за политическата система субект, получил достатъчна подкрепа - да съумее да осъществи необходимите реформи. Видя се, че този човек се провали с гръм и трясък, защото просто не бе носител на народните очаквания за промени. Сега шансът и доверието се дава на ГЕРБ (Граждани за Европейско Развитие на България) с очакване за решителна промяна. Ако тази политическа сила не я предприеме, още на следващите избори (ако не и по-рано) ще последва съдбата на НДСВ. Дами и Господа - в Чудесата се вярва сляпо. Тук народът ДАВА шанс и доверие в аванс - нищо повече. Това е част от нормалната демокрация. Нещо повече - ГЕРБ не е партия от вчера. Има достатъчно история и присъствие в местната власт и местното управление на София. Лидерът и има своята политическа биография на местна почва, кадрите му са преминали естествен път на развитие. Сравнение със Симеон и НДСВ е меко казано - неудачно.
Изводът е, че българският избирател се развива политически и се учи от грешките си. Изборът му не е нито първосигнален, нито чак толкова наивен. (Което пък беше грешката на онези пиари, измислили брадвите и черната кампания. Те явно си вярваха, че българите наистина са на ниво инстинкти)

Дано са го усетили нашите политици, но и на тези избори българският народ даде ясен знак, че иска промяна в българската политика. Изцяло нов тип политика и то от европейски вид - с правила, валидни за всички (и с наказания за нарушителите на тези правира). Българите казаха ясно, че с "порции", разпределяни по партиен, шуро-баджанашки и криминален принцип - тая работа няма да стане.

И въпреки това, писачите продължават да бълват жаби срещу народа?! На тоя му крив, че не избрали неговите, на оня му крив, че не станало на неговото..., а истината е, че българите не са нито по-лоши, нито по-добри от който и да било европейски народ. Имат си своята мъдрост и логика, която им е помогнала да просъществуват през вековете. Българи и България ще я има и след Станишев, и след Доган, дори и след Бойко Борисов.

boyanov, кво ги възвеличаваш тия пезевенти и самовлюбени драскачи, обръщайки им такова внимание?

Те са като пренебрегната куха блондинка, неуспяла да се докопа до паралия-мъж. До вчера е бил "милото ми мъжленце", а като я разкара от главата си, става "Този простак няма вкус!". Ми няма. Писна ни от курветини и педали! Затова си избрахме пожарникар.

Лично аз се надявам и "обидените", и "пренебрегнатите", а и всички ние най-сетне да усетим, че "Нема лабаво!". Стига вече компромиси.

Покрива почти напълно и моето виждане. Не съм почитателка на ГЕРБ-ерите, не съм гласувала за тях, но проявявам толерантност. Ще почакаме, ще видим как вървят нещата...
Моето предвиждане е, че ще се стигне по-рано до нови избори. Търпението на хората се изчерпи и ще искат бързи промени, а в момента е малко трудно да се направят. Трудно се чистят "авгиевите обори", съпротивата ще е голяма.
Разсъждавам логично, дано греша...

Ахам... разсъждаваш логично-песимистично :)))

И си мисля, че именно така е по-добре - да не чакаме чудеса, както беше преди години, когато крещяхме по площади и мятахме камъни по мавзолея. После разочарованието е много голямо.

Хубавите неща стават бавно, но не безкрайно бавно. Аз лично се надявам да видя решимост и безкомпромисност, а не плазмодийно съглашателство.

annanik не ги величая, но ми писна от отровната атмосфера, която създават. Дори да губят не могат достойно (то пък и аз от кого очаквам достойнство). Лично аз не мога да говоря за народа си в трето лице. Аз съм един от всички българи и ме хваща яд, когато някой пишмантворец или политик се изцепва - колко тъп и прост бил българския народ. Видя ли ти, те плювачите до един родени богоравни, пък народа - тъп. Тъп, тъп амаа... знае кога да развърти метлата и да помете боклуците.

krotalka - интелигентните хора са почитатели единствено на здравия си разум. А, той изисква доказателства. Сега всички сме дали доверие и очакваме доказателство, че думите ще се покрият с делата. Права си, че хората очакват бързи промени и аз съм абсолютно сигурен, че такива ще има. Борисов, независимо дали се харесва или не има политически нюх и си дава ясна сметка, че столът на който сяда тлее, и че трябва бързо да се гаси, ако не иска пожари (а той ги разбира тези неща) :)

са една от най-долната пасмина,населявала земята.
И на мен ми писна от нихилисти,подкрепям те!

Иска ми се, поне децата ми да живеят в добри, а не в интересни времена.

krotalka - а, аз вече не искам да виждам само светлото бъдеще за децата ни. Искам хубавите неща да започват да се случват сега. Вероятно нашите родители така са се надявали за нас да бъде добре, сега ние пък ще се надяваме нашите един ден да доживеят... не може така. Искаме си нормалния начин на живот тук и сега.
Аз така мисля :)

Аз не съм нихилист и никога няма да бъда!

Здравейте! С риск да бъда обвинен в нихилизъм, малоумие и какво ли още не, ще си позволя да не се съглася напълно с казаното от boyanov. Хубавото на демокрацията е, че всеки има право на мнение.
1. "Българският народ" е клише, което е вредно и неточно. Народът се състои от личности, които могат да бъдат групирани на базата на определени признаци (пол, вяра, възраст, образование, професия, икономическо състояние, политическа ориентация и др.). И да се елиминират първо индивидуалните, а после и груповите особености, наричайки всички с едно име, е най-малкото неточно. И това се отнася както за хората, критикуващи този "народ" като "стадо", така и за тези, които го величаят като премъдър.
2. Точно поради тези различия в информираност, нагласа, способности, има различни типове избиратели. И аз твърдя, че голяма част от нас ( а не "българският народ"!) продължава да очаква спасител и чудеса, и то не защото тези хора са тъпи, а защото не се интересуват. Защото се активизират само по избори, и то за да изгонят поредния провалил се спасител, и... да докарат следващия!
Според boyanov: "krotalka - интелигентните хора са почитатели единствено на здравия си разум. А, той изисква доказателства." Също според него "българският народ е интелигентен и мъдър". Следователно, преди да направи избор, този "народ" би трябвало да помисли и да поиска доказателства. През 2001 г. ОДС бяха дали доказателства с това, че реално изведоха страната от кризата, дадоха тласък за развитие, нормализираха икономиката и обществото, направиха огромни крачки към Европа и т.н. Но "народът" избра царя, който беше абсолютно непознат! На базата на какво доказателство?
3. Едва ли е чак толкова мъдро да изгониш някой, който те лъже и краде. По-скоро е нормална човешка реакция.
4. Съгласен съм, че не трябва да се сравняват ГЕРБ и царя по посочените от boyanov причини. Но колко от гласувалите за ГЕРБ са направили тази разлика?

Накрая ще кажа, че аз съм от най-големите оптимисти по отношение на едно успешно дясноцентристко управление на ГЕРБ+СК! Давам пълното си доверие, точно защото съм получил доказателства и от Иван Костов и от Бойко Борисов! Ако това ме прави нихилист... добре, такъв съм.

Донякъде си прав, но като категория цялото винаги се състои от своите елементи. Казвайки "тъп народ" - критикуващите не правят разликите, които ти правиш и поради това грешат много. Нямам намерение да давам точни дефиниции на "народ", но определено има такова понятие, независимо, че да прав сте всеки народ е сбор от индивиди. Индивидите от своя страна образуват някакви общности и така във възходящ ред на категориите. По вашата логика не бива да употребяваме и думата "човек", защото пък тя е още по обща. Надявам се схващате с колко непродуктивен към темата схоластичен спор може да продължим. Вие ще държите на разликите, аз ще ви показвам общите неща и така до никъде.
Факт е че има български народ. Факт е, че като такъв той бива използван от отделни личности като довод (за доброто на народа) или оправдание (Народен съд). Очевидно не може да се прокара знак за равенство между народна мъдрост/интелигентност и личностна такава. Макар и двете да са продукт на някакъв опит, знания и историчност. Това не означава, че личностната мъдрост е мъдрост, която изключва народната, т.е. превръща останалите членове на социума в "стадо овце". Нито пък обратното, макар че и двете (единично и общо) си влияят по много начини. Затова не приемам машето отъждествяване на народна мъдрост с личностна.
Но да излезем от философската тематика и да се върнем към Политиката. Колкото до 2001 г. и провалът на СДС мислите ли, че отново вина за това има "тъпия народ"? Допускам, че дори Иван Костов преосмисли тази си житейска позиция и вече не предпочита мълчаливия изолационизъм. В нашият живописен език имаме една много хубава поговорка - "На кривата ракета - Космоса и пречи" или една още по-натуралистична "Оправданието е като задника - всеки си го има". Нямам никакво намерение да подлагам на критика управлението на СДС до 2001 г., но считам за тотално погрешна позицията, че синият елит (тогава) бил останал неразбран от избирателите (айде да не е народ). Всяко следствие има своята причина. Моят начин на мислене ме кара, в случай на личен неуспех или провал да потърся вината първо у себе си, предполагам и политиците трябва да го правят.
Аз не мога да променя мнениет Ви, че живеете сред мъгъли в страната на Хари Потър. Щом смятате, че българите очакват Чудеса... това наистина е ваше лично право.
Според мен българите очакват нормален европейски начин на живот, като във всяка една от близо трийсетте държави от Европейския съюз. Задачата на политиците е да управляват държавата така, че това да стане. Вие смятата, че това е Чудо, аз и ...повечето избиратели смятаме, че не е - това е работата на политиците, на които плащаме чрез данъците си.

Мисля, че споделям мнението Ви за много от нещата. Но, съгласете се, че няма лошо да бъдем по-критични към всеки един от нас, когато става въпрос за бъдещето на България! Не си мислете, че от позицията на високомерен критикар поставям тези въпроси. Истината може би все пак е по средата, колкото и банално да е!

Много често разковничето не е в критиката, а в просветителството. Ако имаш идеи - изложи ги, обоснови ги, накарай тези които не ти вярват - да повярват, покажи им с личния си пример ако трябва. Защото все пак в политиката избирателят дава правото да се управлява държавата. Той трябва да бъде убеден. Когато политиците не успеят да го направят, най-... непродуктивната позиция е да кажат - "народът е тъп, не ме разбра". Според мен, политици, които мислят по този начин, може би трябва да си потърсят някоя по-индивидуална професия. И още една народна поговорка ще припомня - "Сърдит Петко - празна му торбичка" :) Иначе за критиката сте прав - трябва да бъдем критични, но първо към себе си, после към околните. Ако не сме критични като индивиди - вече става дума за култ, или религия, които са обект на вярата, не на политиката.

Сългасен съм, че на партиите и политиците това им е работата - да убеждават хората в идеите, които им предлагат. И че е главно тяхна отговорността, ако това не се случва. Но не мога да се съглася, че хората не трябва да проявяват никаква инициатива по отношение на своята информираност и разумен избор. Бих привел много примери в своя подкрепа, както и вие бихте го направили, но този разговор би станал безкраен. Просто не искам да изпадаме в крайности. Политическият процес е двустранен и всяка от страните носи своята отговорност. Защото в крайна сметка идеалната цел и на избирателите и на избираните трябва да бъде една и съща - доброто на страната!

Добре - последно съвсем кратко и прагматично уточнение. Да, двустранен е процесът, но не народа/избирателя се бори за властта а партиите/политиците. Поне така е в демократичните държави, където власт не се взима и дава с кръв. Ето поради тази простичка причина тъп е не народа/избирателя, а политика, който се е провалил, защото народа ще си избере друг политик, но политика няма как да си избере друг народ (и идеите му, колкото и светли и добри да са те ще си останат само за собствена консумация).
Ето да вземем теб и мен сега. Ако няма някакъв вид двустранно уважение ще се получи ли някакъв диалог? Ако аз (както ти неоснователно ме подозираш) ти кажа, абе мноо си тъп бее... ще се случи ли изобщо някаква комуникация? Не разбира се. Същото е и с политиците. Аз продължавам да мисля, че емоционалната реакция на Костов преди години бе най-глупавата му постъпка и даде шанс на разразилата се кампания анти-Костов да стигне невиждани размери. Елитарният тип мислене е подходящ за изкуството, дори за науката, но не и за политиката. Това винаги носи само негативи. Когато се кандидатираш за власт ти се изправяш пред жури - избирателя. Някак си не върви да считаш че журито е просто и ти трябва да имаш изисквания към него (както впрочем правиха сума дечица на кастинга за Мюзик Айдъл - влизаха, проваляха се и отвън плюеха колко тъпо било това жури - просто пример)
Казваш хората трябва да проявяват инициатива за информираност по отношение на своя избор. Съгласен съм, но различните хора имат различни информационни източници. Ние с тебе сме лесни - четем блогове, търсим си информация целенасочено и знаем къде. Мислиш ли че като нас са 4 милиона българи? Ами не са. Те имат други приоритети свързани с личното им благосъстояние. Иначе казано не им е работа да се занимават с политика. Затова политиците трябва да "отворят" своя информационен канал към тях, по начин, който ще е ефикасен.

Каква е идеята на горния анализ? Да изтъкне, че медийната среда у нас не е на ниво. Факт, който едва ли някой и на 10% обективен наблюдател, е склонен да отрича... Какво следва от този факт? Ами 'тъп народ', който величае жълтинката и нехае за перспективата. Няма по-голям противник от мен на слагането под общ знаменател и лепенето на етикети, така че съм съгласен с противящите се на термина 'народ'. Но и няма спор също така, че болшинството наши сънародници не култивират у себе си никакви ценности, а причината за това се корени (според мен) в налаганите от медиите постановки на живота. В смисъл, за да успееш у нас, трябва или да влезеш в Биг Брадър (образно казано), или да станеш футболист, или най-елементарното - престъпен бизнесмен. Образът на н.в. Олигархът е навсякъде, това е 'моделът', който обществото цени. А го цени, защото няма медии, които да преследват тези босове, никой не пише за съдбите на хората пострадали от 'дейността' на тези босове. Няма, медиите не са никакви врагове, в обществения смисъл на думата, на мафията. А би трябвало! Други хора, чиито съдби остават в сянка, са обикновените, успяващи с труд да просперират граждани... В началото на прехода беше модерно да се твърди, че такива хора няма и оттогава тази мода постоянно е актуална. Няма! В България честно успели няма, според медиите! Такива хора, вместо да са някакъв модел за просперитет, имат обществен имидж на глупаци и наивници. Е, а кой го създава този техен имидж???

Така че м/у абсурдните ни медии и абсурдната ни обществена среда има много общо според мен... И определено считам, че правителството може и трябва да бъде катализатор на оздравителни процеси в тази сфера. Казвам това, съзнавайки деликатността на една такава задача...

Бе защо всички гледат на политиците като на нещо отделно, извънземно, привнесено...към останалите българи... Логиката ти щеше да бъде безупречна, ако наистина ни ги внасяха отнякъде :)))

Добре де, но нали разбираш, че "аз съм супер - другите са тъпи" е лишено от всякакво съдържание. Първо - оценката е субективна. Второ оценката слага непристъпна граница между аз и те. Тоест ако си умен - бъди просветител, отвори очите на тъпите, бъди сред тях, един от тях и заедно с тях. Ако си умен само според собствените си критерии за умност - то значи си точно такъв като всички останали, защото и те се мислят за достатъчно умни.
Казваш - медиите са ни такива. Съгласен. Медиите са умни - не наричат зрителите/слушателите/читателите си тъпи, и влизат сред тях като им въздействат според собствените си разбирания. Да не говорим, че не политиците, а именно медиите като че ли създават дневния ред на обществото. Това не ти ли говори в полза на твърдението ми, че добрия политик не се дистанцира от народа си, наричайки го тъп, а се опитва да го поведе към просвещение?
За мутрите съм съгласен. Отдавна българите имат нужда от своята "американска мечта" - за човека тръгнал от низините и стигнал високо в социалната стълбица, благодарение на собствените си усилия и умения. Наблюдавайки Бойко Борисов напоследък съм склонен да мисля, че той олицетворява този тип мечта, затова печели и такава лична популярност.
По последния въпрос за отношенията държава, медии и обществена среда и аз съм по-резервиран. Темата наистина е деликатна и засяга доста по-широки въпроси. Безспорно държавата се явява ведиен регулатор в частта - създаване на правила - за честоти, лицензи, технически изисквания. Ок, оттук нататък обаче не виждам пътища за намеса тъй като влизаме в сферата на свободата на словото. Има държавни медии, които могат да бъдат проводник за някаква държавна политика относно обществената среда, но имаме и частни медии, които са напълно свободни да следват своте, собствени виждания.
Аз поне не се сещам как да се катализират "оздравителни процеси" в тази сфера....

За добро или зло но всяко общество е разделено на различни социални групи/гилдии. Лекари, юристи, финансисти, полицаи, хлебари и т.н.... и разбира се политици. Всяка една от тези групи има своите особености и макар да са част от цялото (българи) може да бъде изведена, анализирана и да бъдат поставени определени обществени изисквания към нея. Ти например искаш от лекарят, при който отиваш да бъде достатъчно добър, за да ти постави правилната диагноза и да те излекува възможно най-бързо. Можеш да поставиш още цял ред изисквания към лекарите, нали? Но не можеш да поставиш същите искания към хлебарите - те не могат да те излекуват :) Същото е и при политиците - ние, имаме искания към тяхната работа. Ако те не се справят - ги сменяме (като джипитата) на изборите. Това е. Никой не казва, че политиците не са българи (макар че си внесохме един преди години).

Народът е средностатистически поради своята големина (усреднява се). Не е нито тъп, нито мъдър. Това, което ние не сме направили, е да му дадем гражданско и политическо образование. Само в една млада демокрация като нашата хората могат да гласуват непрекъснато за нови лица - нещо, което противоречи на всякакви инстинкти - безрезервно доверие на непознати. Трябва да им се обясни защо е важно да има двуполюсен модел, защо не е хубаво непрекъснато да има нови партии, защо е нужно понякога да се преизбират относително успешни партии и т.н.

Съгласен съм. Но си го обяснявам единствено с усещането у обществото, че възпроизвеждания управленски модел не е правилен. Затова постоянно се търси нов субект на управлението, който ще установи по-адекватен такъв. Едва когато обществото почувства, че управлението съответства на очакванията му като модел - автентичния избор ще се състои ще се състои на база на идеи, а не на принципа старо-ново. Тогава (може би) ще се върнем към, ако не двуполюсния, то политически модел с доста по-малко субекти.