Никой не ме пита, но аз да си кажа какво очаквам от българското здравеопазване. От много години целта в промените му се основаваха на това как от тоталитарно да стане демократично. Дотук добре. Но някак си в битката за народа, забравихме самия народ.
Като заговорим за здравеопазването у нас, на ум ни идват думички като - здравни каси, пътеки, джи-пита, ДКЦ-та, позитивни списъци, търгове... А думата "пациент" (или просто човек) се споменава тук таме в обслужваща роля. Неслучайно през последните години има бум в създаването на т.нар. "пациентски организации". У нас ролята им е защита на своите членове от действията (или бездействията) на държавата, по отношение на специфични техни проблеми. В други държави подобни организации имат съвсем други чисто социални цели и по право се ползват като основен консултант при възникване на спорни положения в тяхната област. Това показва, че у нас има дълбока пропаст между пациенти (хора) и институционализираното здравеопазване.
Чесно казано аз имам подозрения откъде се стигна дотук. Допреди двайсет години човекът като личност нямаше никакво значение, важни бяха идеите, повелите на партията, и на последно място - колектива. Човешката личност бе натикана в девета глуха. Късносоциалистическите лозунги "Всичко в името на човека, всичко за благото на човека" пораждаха основателното народно допълнение "Даже знаем и името на Човека". Цели поколения медици бяха обучавани в медицинската наука, но не и в медицинската етика. Затова България получи медици, неспособни да обърнат мисленето си от чистата наука, към пациента.

За да илюстрирам по-добре какво говоря, ще ви разкажа за една от т.нар. редки болести - хемофилията. Накратко казано това е намалена способност на организма да произвежда кръвосъсирващи фактори. Заболяването е познато от древността и според статистиката всеки 1 на 10 000 момчета страда от него. В България има около 600 хемофилици. Заболяването им се изразява в чести вътрешни кръвоизливи в ставите (колянни, глезенни, лакътни, раменни), които са съпроводени със силен отток, болка и пълно обездвижване на ставата; както и опасност при всяка форма на кръвоизлив - вътрешен или външен. Преди десетилетия на тези болни се помагаше с преливане на кръв, след това на кръвна плазма, а днес на концентриран кръвосъсирващ фактор под формата на обикновена инжекция. При определен режим на живот и профилактка, хемофилиците по нищо няма да се различават от здравите български граждани. Толкова с обясненията. Преди години във всеки по-голям град имаше специализиран кабинет за хемофилици (те биваха здравно обслужвани заедно с анемиите и другите кръвни заболявания). През последните десетина години тези кабинети един по един бяха закрити, а хемофилиците - насочени към хематологичните отделения на големите болници. Тук трябва да обясня, че в европейските страни и Северна Америка, тези болни получават инжекции (подобно но диабетиците), които си слагат сами в случай на нужда, а в болница влизат само при спешни и по-тежки кръвоизливи. Как е уреден този въпрос в Пловдив (един от най-големите български градове, с регистрирани около 150 хемофилика). Болният трябва лично да се яви в хематологичното отделение на Университетска болница (кето е на 4 етаж, с вечно неработещ асансьор), там трябва да подпише декларация, че не желае да влезе в болница. След това му се дава една бележка да иде до университетската аптека, която е на 3-4 километра и да получи (пак лично) инжекциата си, след което да се върне в отделението за да му бъде поставена. Представете си какво коства това на човек, с нетърпими болки (в коляното да речем), който не може да ходи. Представители на Дружеството по Хемофилия се срещаха с шефа на Университетска болница - бившия, а доколкото разбрах и настоящ кандидат депутат д-р Баташки и се опитаха да договорят по-облекчена и щадяща болния процедура. Като опитен политик д-р Баташки подписа споразумение с пациентската организация, но още на следващият ден, ръководителят на отделението по Хематология - доц. Горанов категорично я отхвърли и продължи с издевателствата над болните. Получи се нещо като в приказката "Царя дава - пъдаря не дава". Това е пример за абсолютно нехуманно отношение към болни хора, от страна на висше медицинско лице. По отношение на хумофилиците в България отдавна се води статистика. Знае се точно от какви медикаменти се нуждаят. Парите за тях се планират точно всяка година. Преди десетина години болните бяха обучени как сами да си инжектират лекарството, така че не става дума нито за медикаменти, нито за технологии - а за чист непукизъм към болките и страданията на болните.
Ето за това "качество" у нашите медици ви говоря. Как нашите медицински "светила" създадоха система, която побърква болните, размотава ги по лични лекари, направления, специалисти, потребителски такси... а в крайна сметка ... резултатът е увеличаваща се инвалидизация на населението, все по-болен народ. Болните се превърнаха в роби и се третират като такива от нашето здравеопазване. Отношението е унизително, лечението - претупано (по пътечки) и неефктивно.

Не че някой ме пита, но понеже всички политици се надпреварват да обясняват какви идеи имат за здравеопазването, та аз да им кажа за моите.
Като български гражданин, който си плаща данъците искам при нужда да получа бърза и адекватна медицинска помощ. Не искам да ме размотават като овца по кабинети, джипита, направления и всякакви такива бюрократични глупости. Не ми пука как ще администрират дейността си лекарите. Да си измислят начина. Ако аз, или мой близък е болен искам линейката да пристига до 10 мин. след сигнала и да е оборудвана с всичко необходимо. Искам да получа съвременно лечение от квалифициран специалист (а не бебета да ослепяват от счупени кувьози). Не искам да разбирам от "пътеки" и "списъци" - това не е моя работа. Да лежа безмислено в болници, само за да вземе болницата някакви пари, по някаква пътека. Искам лекарите да НЕ решават вътрешните си проблеми за моя сметка. Искам лекарите да се отнасят към мен с уважение, а не с просташки цинизъм, както обикновено става.

Не знам това, което искам много или малко е, но аз това искам.

Мисля, че тези проблеми ще се решат отсамосебеси, ако всеки разполага с лична здравна осигуровка, която може да се използва по предназначение само в случай на нужда единствено от собственика на този влог, който в случай на смърт се унаследява от близки роднини по права линия...
Само тогава ще има персонална грижа за болния...
Всички останали слуваи са наливане от пусто в празно в ЗОК, което няма нищо общо с хуманното отношение към медицината и не се знае кой къде и за какво използва(нашите/вашите) тези пари...

Нищо няма да се реши от самосебе си, ако няма политическа воля, която да проведе необходимите реформи. А, политическа воля няма, защото огромни средства се преразпределят в сферата на здравеопазването. Медикоикономическата мафия, няма да позволи промяна на системата и превръщането и в ефективна такава, докато България е най-корумпираната европейска държава.

майка съм на дете с хемофилия на 14 години.много е трудно в българия боримсе за всеки флакон фактор .всеки месец звънкам в министерството за препарата и когато чуя думите от рода -министъра още неподписал или че бил в отпуск ....пълно безумие и негие срам да го кажат ами болните какво да правят те могат ли да чакат ...това нее държава ами и аз незнам точно .и писма писахме и лични срещи провеждахме с тия от министерството и с кой ли но само думи и думи ...ще оставя нещо за връска с мен .kurabiika71@abv.bg